promo
The Music That Heals (in Bulg)
Written by Muzikus.bg   
Monday, 12 April 2010 02:00
Музиката, която лекува

 

Е, нямаше начин да не съм там. Най-малкото заради масираната реклама на това събитие. От радио, телевизия, интернет, от фейсбук, от приятели – все за този концерт се говореше. Ари Роланд с квартета си директно от Ню Йорк, с участието на Венци Благоев от българска страна.

Месец за почит към джаза – това била някаква американска инициатива: всеки април видни отвъдокеански джазмени тръгвали за Европа, Азия и Африка да ограмотяват и облагородяват хората с качествен джаз. Изобщо няма да обяснявам кой е Ари Роланд. Обаче ще кажа, че джаз в Благоевград си е малко чудо. Като изключим представленията на биг бенда, в този град май друг джаз няма... А, не съм прав – има: има Венци Благоев. И слава богу. Защото благодарение на него такива като мен могат да се насладят на нещо истинско. От Коледа на Великден, но... и това е нещо!
Така... Светъл Вторник, дъжд като за последно. Чак да не повярваш, че залата е пълна. Колко джаз фенове имало в тоя град! Направо съм изненадан, защото тук освен чака-рака друго не се толерира...
„Щастлив съм, че гостуваме в родния град на тромпетиста Венцислав Благоев. Той е прекрасен музикант, посветил живота си на джаза.” Американският посланик Уорлик се вълнува. Пък и щом посолството поема всички разноски, значи работата наистина е сериозна. Да видим...
Баам! Още с първото парче ме „застрелват” тези американци. Слухът ми е доволно погален, музикалните ми сетива произвеждат тестостерон! Гледам ги – на вид нищо и никакви, най-обикновени. Обаче как свирят... Ари Роланд недвусмислено се наслаждава. Така се е слял с контрабаса си, че не мога да преценя човекът ли свири, или инструментът се излива сам с цялата си прелест чрез човека. За първи път толкова осезателно чувам контрабаса в общия хор на джазовите инструменти. Отчетлив, ярък, със свое собствено звучене и силно присъствие. Заид Насър, алт саксофон. Топло, прецизно, изчистено до съвършенство. Спокоен, овладян и уверен в способностите си музикант. Обаче като засвири „Laura”, върна в главата ми цялата романтика, дето я носех чак до върховете на пръстите си преди 20-тина години... Тестостерон и романтика... как ли ще приключи тази вечер?
Саша Пери. Педя човек – лакти талант! И пак нещо чувам за първи път: слушал съм доста джаз, особено пианисти. За Саша със сигурност мога да кажа, че е най-икономичният пианист, когото съм слушал. Няма безумно много ноти, няма лудешко препускане по клавишите, няма импровизации заради демонстриране на техника. Нищо такова. Даже забелязах, че и с педалите на рояла почти не работи. Обаче тропа с крак. И това ми харесва. Звучи вълшебно, простичко и мило. А Кийт Бала е едва на 23 години. Но какви сола прави на барабаните!!! Щом на тази възраст свири по начин, обхващащ цялото майсторство на поколения барабанисти, представям си след десет години как ще свири това момче... Трябва да запомня това име, задължително да следя кариерата му.
Попивам ги с очи и уши. Това е, казвам си – истински американски джаз дойде на крака в Благоевград. Де да беше по-често... Чувствам се като в някой притъмнен нюйоркски клуб по време на сухия режим в началото на 30-те... Ето, сега и „Summer Time” засвириха. Еех, да беше и Махалия тук да я запее... Но не, Заид запява, и то нелошо. А след него запява и публиката. И аз припявам, да не мислите, че не ме обхваща общата лудост. И се чувствам много добре. А красивата жена вдясно само възкликна: „Мамо!”. Защо пък за майка си се сети...? Не ми остава време да помисля по този въпрос – американците засвирват „Хубава си, моя горо” на чист български език. Тъкмо бях си поръчал уиски в клуба, как да го оставя, сух режим е... Обаче не ми се налага такова разточителство – българската песен си звучи направо като джаз стандарт! А публиката съвсем полудява, разпознала родната мелодия в това класическо джаз изпълнение.
Ето че и Венци Благоев излиза на сцената. Сега вече става наистина интересно. За първи път свири с американците, едва ли са имали повече от час за репетиция. Но спойката е блестяща, това си проличава още от първите няколко такта. Ари не крие задоволството си: „Добър звук вадим, нали?” Така е, Ари, професионалистите нямат нужда от много. Венци е във върхова форма, свири блус сякаш цял живот е живял сред негрите от Джорджия и е събирал памук... И сега е на плантацията – тромпетът му вади душите на хората с памуче. Разнежва се публиката, млада двойка пред мен се целува, а възрастните хора вляво намират ръцете си... Хубаво е. Хубаво ми е. В залата витае странно усещане за взаимност... „What a Wonderfull World”... Джазмените се впускат в бибоп. Изглежда и те са поели от емоциите на публиката. Свирят, забавляват се, дават най-доброто от себе си и това е изписано на лицата им. Особено на лицето на Венци. Солата му са зашеметяващи. Раздава се до последен дъх. А аз оставам без дъх, когато разпознавам „Биляна платно белеше”. Джаз аранжиментът е от Венци. Джаз аплодисментите са от залата. И когато си мисля, че от това повече не може, се случва най-взривяващото ми музикално преживяване – „A Night In Tunisia”. Започват леко и лежерно, стандартно. Контрабас, пиано и ударни отзад, сакс и тромпет отпред. Прекрасна хармония, взаимно допълване и пълен диалог на всички инструменти. Венци прави финалното соло. В началото спокоен, лиричен и нежен, тромпетът постепенно набира мощ, разцъфва, избуява, достига до невероятни височини... Венци поема дъх и изсвирва тон, който не бях чувал досега. Пак поема дъх. Пак изсвирва същия тон. И пак. И става ясно, че целта му е още по-висока. Известно напрежение се чете по лицето му, но и увереност. Инстинктивно стискам палци и изкрещявам наум: „Опитай пак, Венци, опитай пак! Ще успееш!” И в следващия миг прозвучава нещо божествено, нещо неземно, нещо... оргазмично! Ръкопляскам и крещя, този път съвсем гласно, а красивата жена вдясно се тресе в конвулсивен плач... Публиката е на крака, аплаузите не стихват, а Венци леко се олюлява. Но е щастлив. И с право.
След края на концерта настигнах дамата, която седеше вдясно. Попитах я защо плачеше. „Знаете ли – отговори ми тя, – майка ми преживя много труден момент в живота си. Единственият начин, по който успях да върна желанието ù да продължи напред, бе чрез джаза.”
А навън дъждът е спрял и нощното небе е осеяно със звезди.

Автор: Георги Самаринов

More: Photo Gallery  

 

Add comment

Security code
Refresh

Photo Gallery

image1

Ventzi's Videos

Play Video

More videos...

Beyond the Sea

Jazz in black

But not for me

I've never been in love before

My Banjo

I Got Rhythm