promo
Poetry for two trumpets and friends (in Bulg)
Written by Admin   
Wednesday, 23 September 2009 02:00

На Пловдивски джаз вечери: Поезия за два тромпета и приятели

Легендата Ранди Брекър свири с едни от най-добрите родни музиканти


Петкратният носител  на “Грами” Ранди Брекър /тромпет/ ще изнесе
концерт с българските  си колеги Венцислав Благоев /тромпет,
флигорна/, Пламен Карадонев /пиано/, Трифон Димитров /бас/, Шибил
Бенев /китара/ и Димитър Димитров /ударни/.

Датата е 9 октомври, 20 часа, Концертна зала.



Това безспорно е едно от най-интересните  събития в афиша на
“Пловдивски  джаз вечери” тази година.  Организира се от Община
Пловдив в рамките на “Есенен салон на изкуствата – 2009”, и е в памет
на брата на Ранди - Майкъл Брекър, и Фреди Хъбард.

За мен бе огромно  предизвикателство да обединя в  общ проект тези
невероятни музиканти, каза Венци Благоев, по чиято покана гостуват
джазмените. На първо място, искам да благодаря на организаторите – за
безрезервната им помощ и любов към джаза. Благодаря на Ранди, Пламен и
Трифон – че пристигат от Щатите специално за този концерт, и на Шибил
и Митко – че ме подкрепят!

Венцислав Благоев  е добре познат и обичан от пловдивската публика.
През май заедно с формацията си “TrumPoetry Jazztet” изнесе
впечатляващ концерт на Античния театър в чест на големия поет Борис
Христов при удостояването му с “Орфеев венец” по време на фестивала
“Пловдив чете”.

Да свириш с мистър Брекър е своеобразен атестат  за всеки музикант,
обяснява Венци  Благоев. Ранди е един от най-значимите  тромпетисти в
историята на джаза. В началото на тази година “Ранди в  Бразилия” му
донесе пета поред  “Грами” в категорията “Най-добър съвременен
джазалбум”. Джеймс Тейлър, Хорас Силвър, Чарлз Мингъс, Арт Блеки,
Франк Синатра, Лари Кориел, Били Кобъм, Франк Запа, Брус Спрингстийн –
това са само част от звездните имена, с които е партнирал в над
40-годишната си кариера. Той моделира съвременното звучене на джаза,
ритъм-енд-блуса и рока изобщо, а участието му в дебютните записи на
“Blood Sweat & Tears” дава летящ старт на групата през 1968 г.
Истинският му талант обаче се разгръща в партньорство с по-малкия му
брат, саксофониста Майкъл, с когото в продължение на 30 години издават
няколко невероятни албума, които оказват огромно влияние в джаза и
полагат основите на фюжъна.

Любопитно е, че Ранди  Брекър гостува в България още  през 1988 г. с
квинтета си: Бари Финерти /китара/, Дейв Кикоски /клавишни/, Дитер Илг
/контрабас /и Стийв Смит /ударни/.  Концертът му зала “Универсиада” е
под егидата на Държавния департамент на САЩ като част от политиката им
на стопляне на взаимоотношенията с тоталитарните държави от Източна
Европа. По това време Венци Благоев е първокурсник в Музикалната
академия. Няколко месеца по-рано бях открил албума на Brecker Brothers
- Straphangin'. Той бе променил посоката, в която исках да се
развивам. Когато свири класическа музика, инструменталистът, колкото и
да е добър, е длъжен да се съобразява. А на мен ми беше тясно под
диригентска палка. Вече знаех, че джазът е моята музика. Не само
защото ми харесва. А и защото ми разкри необятните хоризонти на
импровизацията, на различното свирене, на свиренето с душа!
Представяте ли си – Ранди Брекър в България! Бях екзалтиран от
невероятния му концерт и макар че тогава не знаех нито дума английски,
не се поколебах и за миг да го поздравя. В превода ми помогна един
млад мъж, чието име и до ден днешен не знам, но на когото и до днес
благодаря. Ранди изслуша много внимателно купищата въпроси, които му
зададох, посъветва ме как и какво да свиря, за да се науча да свиря
“модерно”, и ми даде адреса си, на който да му изпратя свои записи, с
вълнение разказва Венци Благоев.

И когато от Община Пловдив  ми предложиха да направя проект за
“Пловдивски джаз вечери” тази година, естествено, поканих Ранди,
защото мечтата на всеки музикант е да свири с по-добри от него. С
най-добрите!


21 години след първата им среща  Венци Благоев и Ранди Брекър ще
свирят на една сцена, а партньори ще бъдат Пламен, Трифон, Шибил и
Митко. Държа на тези български музиканти, защото кариерата на всеки от
тях е повлияна в немалка степен от музиката на Брекър Брадърс и Фреди
Хъбард. Защото са доказани професионалисти на световно ниво и защото
никой от тях не допуска компромис в работата си, обяснява Венци
Благоев. И не скрива намерението си да запише компактдиск с класически
джаз и авторски композиции с участието на приятелите си.

Изключително ласкаво се произнесе американската критика за дебютния
албум “Пресичащи се линии” на Пламен Карадонев, който излезе миналата
година в САЩ. Освен джазстандарти, в него са включени и няколко
авторски пиеси на пианиста. Открояваща се индивидуалност, превъзходни
интерпретаторски умения, овладян, изчистен до елегантност, без излишна
ексцентричност – това са само част от суперлативите за първия CD на
българина. За съжаление, името му е по-популярно в Бостън, където
живее и работи от 2001 г., отколкото у нас, затова не пропускам
случай, когато той е в  България, да организирам поне две-три срещи на
публиката с таланта на Пламен, допълва Венци Благоев. Самият Пламен
споделя, че когато композира за него е важно да вплита българските си
корени. Често използва родни фолклорни мотиви, които придават на
музиката му топлина и невероятна дълбочина.

И Трифон Димитров е  от талантливите български музиканти, предпочели
да се реализират зад Океана. Завършил е Музикалната академия през 2002
г. Още като студент свири  на различни джазфестивали, в телевизионни
предавания. Има множество записи за БНР и БНТ. От 2002 до 2004 г. учи
във Франкфурт. По това време е член на джазтрио, откриващо
емблематичните джемсешъни всяка сряда във фамозния “Jazz Keller”.
Работи със световноизвестния саксофонист Тони Лакатос. През 2004 г. се
мести в Ню Йорк. Наскоро завърши престижната Brooklyn-Queens
Conservatory of Music. Активно изнася концерти в САЩ и Европа, прави
множество студийни и телевизионни записи. За да се присъедини към
проекта на Благоев, Трифон Димитров отказа ангажименти в Лас Вегас,
където работи с The Prodigals и с Дарън Малоуни /банджо/, сочен като
един от най-добрите изпълнители на ирландска музика.

За китарата на Шибил  Бенев казват, че органично се вписва в стила на
най-добрите световни джазобразци. Музикалната критика го сравнява със
светила като Джо Пас и Джон Скофийлд. Нужна е много работа и
дисциплина, когато си си поставил висока цел и имаш амбицията да я
преследваш докрай, споделя Шибил. Макар че свири предимно зад граница,
в България името му е познато от работата му с Христо Йоцов, Теодосий
Спасов, Йълдъз Ибрахимова, Хилда Казасян. А Милчо Левиев го определя
като музикантът, който изпълнява най-прецизно творбите му. Завършил е
Музикалната академия, свири и на пиано.

Димитър Димитров е популярно име на българската джазсцена. Освен
активната си концертна програма, е и преподавател по ударни, работил е
в Нов Български Университет. Завършил е Музикалната академия, а след
това и консерваторията "Рихард Щраус" в Мюнхен. Свирил е с Биг Бенда
на Българското национално радио. Митко Димитров е един джазмените,
помогнали на най-много начинаещи музиканти. Като истински радетел,
страстта му е да създава клубове, в които да се свири джаз.



Невероятно пиршество  за меломаните обещава Венци Благоев, който
участва в “Пловдивски джаз вечери” от самото създаване на фестивала.
Авторски композиции на Ранди, Майкъл Брекър и Фреди Хъбард,
джазстандарти, изключителни импровизации...  – все неща, в които и
шестимата са не просто добри, а феноменални.

Крайно време е  да спрат да гледат на нас, музикантите  от Източна
Европа, като на хора, носещи калпаци, пояси и носии, пали се Венци.
Като водещ на редовните джазконцерти в БНР той се стреми да разчупи
границите и да прави проекти  с руски, румънски, гръцки, френски
колеги. Открива тромпета на девет години, почти на шега -  защото беше
модерно в махалата, както сам твърди. Талантът му се утвърждава в
сътрудничество с такива именити музиканти като Милчо Левиев, Любомир
Денев, Антони Дончев, Аирто Морейра, Глен Ферис, Силвен Люк, Бирели
Лагрен, Дидие Локуд.

Но не е само талант. За да взривяваш публиката, се иска и любов – не
толкова към  музиката, колкото към хората, за които я правиш, споделя
Венци. Винаги, когато свиря, влагам цялата вихрушка от емоции и мисли,
които ме владеят. А в Пловдив се усещам още по-зареден, защото съм
влюбен в този град и се чувствам у дома, допълва той.

Същински фурор  предизвика Благоев по време на Русенския BlueZZ Fest,
когато, вместо на тромпет, свири  на... чайник!  Влечението му към
необичайни музикални инструменти е известно още от миналогодишния
фестивал на джаза в Банско, когато подлуди публиката с изпълнението си
на океански раковини, донесени от околосветските му пътувания. Във
всяко божие творение се крие музика, трябва само да успееш да я чуеш и
да я извадиш, смее се той. И открито споделя, че след няколко години
работа в чужбина твърдо е решил да поостане в България – защото тук са
корените на дървото ми, защото тук са приятелите и хората, които
обичам... И защото знам, че тук има много, добри – на световно ниво,
музиканти, с които с удоволствие работя!
 

Add comment

Security code
Refresh

Photo Gallery

image1

Ventzi's Videos

Play Video

More videos...

Beyond the Sea

Jazz in black

But not for me

I've never been in love before

My Banjo

I Got Rhythm